Педагогическите модели в дистанционното обучение

Приблизително време за четене: 1m 11s

В следващите редове ще представим трите основни еталона, заедно с техните ключови характеристики и специфики.

Първият модел, който ще разгледаме, съчетава две теории – познавателната и поведенческата.

При познавателната теория образователният процес се разглежда като индивидуален, независимо от това дали обучаващият се работи самостоятелно или не. Въпреки това, стремежът към личния образователен напредък продължава да заема централно място в хода на създаване на обучителни материали. Тяхна основна цел трябва да бъде стимулирането на собственото развитие, като задължително се обръща внимание на различни фактори – мотивация, нагласа и др.

Поведенческата теория, от своя страна, съдържа такива концепции, които свързват образователния процес с това, че чрез употребата на различни влияния, обучаващият се трябва да промени аспекти от поведението си. За целта, обучителите трябва да създават учебни материали, които не само да информират, но и да привличат вниманието и да подтикват към обратна връзка.

Вторият водещ модел – този на социалният конструктивизъм съдържа теории, според които в обучението трябва да залегнат основно познанията, придобити от опита (справянето с конкретни задачи), а не тези, дължащи се на обикновеното преподаване на информация. Използват се езикови, поведенчески и др. социални похвати.

Третият модел – конективизмът е тясно свързан с развитието на информационните технологии. Без тях той не би бил възможен, което логически навежда на мисълта, че обучаващи и обучители трябва да притежават нужните технологични познания. Голямо предимство на този модел е фактът, че той може да борави с огромна по обем информация. Друга отличителна характеристикa на конективизма е разбирането, че ученикът/студентът не трябва задължително да познава из основи цялото обучително съдържание, а да знае как да намери това, което му трябва в нужния момент. За целта, той може да използва различни форми на комуникация, като социални мрежи, форуми, уикита. Обучителите, от своя страна, трябва да създават средствата, които ще подсигурят по-нататъшното протичане на обучението и нужните за целта връзки. Така, в крайна сметка, се постига пълно взаимодействие между трите основни обучителни компонента – съдържание, обучаващи се и обучители.