Bulgarian
English
Приблизително време за четене: 5m 45s
Кои психологически игри могат да навредят на екипа?
Забавни ли са тези психологически игри или може да са пагубни за атмосфертата на работното място.
Кой печели и кой губи от тях?
Нужно ли е да организираме специални тренинг игри и психологически игри за възрастни за да се изгради жизнеспособен екип?
Как да разпознаем хората, които имат разрушителен ефект върху психологическата атмосфера на работното място, и какво да правим с тях?
В кариерата си многократно съм наблюдавала как компаниите харчат много пари и усилия за обучение на персонала, въвеждане на технически иновации, автоматизация на процесите, но в същото време не обръщат достатъчно внимание на психологическия климат в екипа. В крайна сметка търсенето на недостатъци, конфликти, обвинения, прехвърляне на отговорност са толкова често срещани недостатъци по време на комуникация в екипа, че човек наистина не мисли за тяхната същност и дълбоките процеси, чиито симптоми са. И предвид постоянното бързане, борбата за дял от пазара, неизпълнението на плановете, многобройните срещи, всичко, свързано с комуникациите в екипа, изчезва на заден план.
Предлагам да разгледаме кои "забавни психологически игри" се разиграват в екипа, за какво говорят служителите, как се държат, какви думи използват в речта си. Нека се потопим в невидимия свят на психологическите игри, играни от нашите колеги на работното място, мениджъри и подчинени.
Като пример ще се спрем на две психологически игри. Нека да видим как те се проявяват, защо се играят, до какви последици води това и как да минимизираме негативното им въздействие.
Какво е психологическа игра?
Преди да продължа напред, предлагам да дефинирам какво представлява психологическата игра. Според психолога Ерик Бърн / Erik Burn psychiatrist/: психологическите игри са процес на комуникация между хората, когато човек несъзнателно се преструва, че иска да постигне едно нещо, а всъщност има нужда да постигне нещо съвсем различно. Те винаги са несъзнателни и дават на човека различни предимства: "печалби". (повече в примерите по-долу).
Причините за игрите се крият дълбоко в нас и то не в онази светла и благородна част, която искаме да покажем на света и себе си, а в тъмното и грозното, където не искаме да гледаме. Затова ни е толкова трудно да ги дефинираме и усещането е, че поради причини, които не разбираме, ние вървим в кръг, само геолокацията и имената се променят, но същността остава същата. В книгата на Ерик Бърн "Games People Play" автора разглежда различните психологически игри, които разиграват хората в своя живот на работа и у дома. Тук ще разгледаме само два примера :
Психологичеса Игра на „дефекти“. Как се играе?
Мнозина са попадали на познати, мениджъри или колеги, които непрекъснато изтъкват недостатъци в другите хора, слагат етикети: някой е глупав, често греши, няма достатъчно мозък, за да свърши работата, облича се безвкусно и т.н.. Целта е да се намали значението и ценността на човека.
Например :
- "Но как изобщо може дава акъл и да ни съветва, като не е работил и ден на нашето място"
- "Той дори не може да си завърже правилно вратовръзка, като ходим на срещи с клиенти"
- "Докладът е ОК, но тъй като ще го покажа на ръководството, не е подравнен текста по ширина"
Познавате ли такива хора?
Важно е да не бъркате тази игра с реакцията на истински факти или неспазване на установените норми и корпоративни правила. Хората, които играят тази психологическа игра, винаги, намират недостатък, често измислен, преувеличен или не на място. Те го представят емоционално, а не конструктивно.
Защо се играе тази игра?
Такива хора често се държат така, не защото са направили задълбочен анализ или имат богат опит. Те търсят недостатъци, за да повишат ниското си самочувствие, да си „подарят“ увереност. Това често се проявява във факта, че човек се чувства несигурен с други хора (особено нови), докато не открие недостатък в тях и едва тогава му е удобно да общува с тях. Той по някакъв начин понижава друг (по-самоуверен, ярък или успешен) до неговото ниво, така че да му е удобно да общува с него или изобщо да избягва общуването.
Друг случай е, когато човек търси недостатък, за да предложи след това помощ за отстраняването му и по този начин да докаже своята необходимост, важност . Защо по този начин? Очевидно човек не е напълно уверен че е необходим и значителен.
Не мисля, че си струва да говорим за факта, че ако един от лидерите на Вашата компания играе тази игра, тогава не може да става дума за развитие на хората в екипа. Ценните и успешните служители ще бъдат уволнени, а делът на жертвите, „пострадалите“ и губещите само ще расте.
Какво да правим?
1. Тъй като често това се случва несъзнателно, тогава ако това е вашият подчинен или близък колега, трябва да го насочите към конкретни примери за поведение, да му обясните как изглежда отстрани. Ако е готов да се промени, тогава му помогнете да се справи с причините за несигурността си.
2. Ако това е вашият лидер, тогава едва ли ще вземете решение за такъв разговор а и ще е много трудно да промените този човек без неговото желание и съгласие. Има два изхода: да издържите като игнорирате или да се преместите на друга позиция / компания.
3. Наблюдавате ли себе си? Всеки път отговаряйте на въпроса: „Какво не ми харесва в мен, защо прибягвам до търсене на недостатъци у другите?“, „Какво причинява несигурност в мен?“ С намирането на отговори на тези въпроси ще започне процес на опознаване на истинското ви "Аз".
4. И последно – наградата от повишаване на ниското самочувствие, и потвърждение на значението на човека. Следователно една от тактиките може да бъде да лишите другата страна от тази печалба. Как? Например, спокойно и конструктивно (без разрушителни емоции) обяснете, че откритите „недостатъци“ не оказват влияние върху резултата или не са толкова значителни, колкото се опитват да бъдат представени…В резултат с времето човекът няма да "играе" с Вас (в края на краищата, „няма победа - няма смисъл да играе“), а ще премине към по-конструктивна комуникация.
Психологическа игра "Да, но ..." Как се проявява?
Нека разгледаме разговор, познат на мнозина. Диалог между подчинения П. и лидера С.:
П: Пачиков, клиентът ми не иска да сключи договор, но иска да отиде при конкурентите. Какво да правим?
С: Лошо ... Разказа ли му за новите условия на гаранцията?
П: Да, но не се получи ...
С: Предложихте ли разсрочено плащане?
П: Да, но той вече няма финансови проблеми ...
С: Говорихте ли за отстъпка?
П: Да, но първоначално му дадох намалена цена, но конкурентите така или иначе имат по-ниска цена.
Накрая мениджъра се заема с клиента самичък
Защо се играе играта?
Причините (ползите) могат да бъдат няколко. В един случай това може да бъде придобиването на увереност: „Аз съм добър човек, използвал съм всички възможности“. Друг е опитът да се избегне отговорността. В третия - за да оправдае неуспеха: „Дори ти, лидерът, не би могъл да предложиш нещо ефективно, така че изобщо не бива да ме питаш“.
Лидерите също не са безгрешни и могат да използват играта, за да се утвърдят на срещи или в разговори със служители, за да накарат другите да изглеждат зле - неспособни да предложат решение.
Какво да правим?
1. Отбележете си магическата фраза „Да, но“ или други такива фрази в диалога. Отстрани може да изглежда, че се води делови разговор с цел намиране на решение, но на психологическо ниво се извършва съвсем друго действие, следователно търсете индикатори за играта.
2. Както бе споменато по-горе, най-ефективният начин е да се лиши лицето от „наградата“ или „печалбата“ в случая (прехвърляне на отговорността, оправдаване на провала). За да направите това, трябва да попитате: „Какви действия Вие сам предприехте, за да разрешите този проблем?“ И след отговора, върнете на събеседника онези действия, които той не е посочил. Естествено, това може да предизвика недоволството на човека, тъй като той е дошъл с проблем и вместо да му помогнете го подлагате на съмнение и разпит, но няма друг начин, ако човекът е заподозрян да злоупотребява с играта.
3. Ако забележите несигурност у служител, тогава т. 2 ще бъде неефективна, така че кажете му, че вярвате в професионализма и постоянството и че той все пак ще намери изход. Дайте добър съвет, но не изпълнявайте задачата му. Ако веднъж се поддадете, те ще започнат непрекъснато да играят с вас играта „Да, но ...“!
4. В краен случай кажете, че се дразните, че поради загубата на клиент той няма да получи бонус.
5. Ако вие самият сте инициаторът на тази игра, тогава признайте. След това помислете дали наистина сте направили всичко възможно, за да разрешите проблема.
Резултат
Двете психологически игри, описани по-горе, се въртят около увереността, отговорността, самочувствието или по-скоро липсата им. За да могат тези качества да станат доминиращи в даден човек, е необходимо мениджърите да се обучават да наблюдават служителите и да разпознават признаците и опитите за въвличане в игрите. В крайна сметка разпознаването на играта е, от една страна, екран, който показва реални проблеми но ни отдалечава от тяхното решение. От друга страна, играта е ключът към разбирането на това, което всъщност се случва със служителя. Използвайте това знание във ваша полза.
Добре е да се обърне внимание и да се обучават самите екипи, да се измислят тренинг игри, за разпознаване на този тип поведение и успешното му преодоляване.
Доверието и самочувствието са компрометирани при много хора. Уважението, системното менторство, обучението, подкрепа от ръководството и колегите могат да „запалят“ личността за по-пълноценен живот и прежовявания. Човек, който е уверен в своите сили и способности, може да носи тежкия товар, наречен отговорност.
Обучения за мениджърски умения.