Тестови въпроси

Приблизително време за четене: 5m 24s

Тази статия съдържа кратко описание на 7 от най-разпространените видове тестови въпроси, както и съвети за това как да бъдат използвани.

Видовете въпроси са:

1) Въпрос с няколко отговора;
2) Въпрос от типа „вярно/грешно”;
3) Въпрос за свързване;
4) Въпрос за допълване;
5) Есе;
6) Устен въпрос;
7) Изчислителен въпрос.

Запомнете, че тестовете могат да бъдат проведени в сигурна онлайн среда в компютърен кабинет, или зададени в хартиен или компютърен вариант, който може да се реши и вкъщи.

Въпрос с няколко отговора

Този тип въпроси се състоят от един въпрос и няколко възможни отговора, измежду които един верен отговор (основа) и няколко грешни (алтернативи). Обикновено студентите избират верния отговор като оградят съответния номер или буква, или запълнят съответстващото му поле.

Пример: Коя е столицата на Португалия?

A) Мадрид
Б) Лисабон
В) Лима

Отговор: Б

Студентите отговарят на този тип въпроси доста бързо. В резултат, тези въпроси се използват за тестване на широк кръг от знания. Създаването им може да отнеме време, защото понякога е трудно да се измислят няколко грешни отговора, звучащи правилно, с цел объркване. Положителната страна на този тип въпроси е, че ръчното им проверяване става доста бързо.
Съвети за създаване на добри въпроси с няколко отговора:

Избягвайте

Използвайте

В правилния отговор (основата): Дълги/сложни изречения. Тривиални фрази. Отрицания и двойни отрицания. Двусмислени или неопределени термини, абсолютни изрази или генерализиране. Характеристики, които могат да доведат до погрешно разбиране на отговора.      В грешните отговори (алтернативите): Твърдения, които са твърде близки до верния отговор. Напълно неприемливи отговори. „Всички изброени”, „Нито едно от изброените”. Препокриващи се отговори, например, „ако А е вярно…”.

В правилния отговор (основата): Ваши собствени думи – не твърдения, извадени директно от книгата или учебника. Ясно формулирани отговори. Правилни отговори, равномерно разпределени между А, Б и В. В грешните отговори (алтернативите): Правдоподобно звучащи твърдения. Отговори, базиращи се на широко разпространени погрешни схващания. Верни твърдения, които не отговарят на въпроса. Кратки опции - всички с еднаква дължина. Поне 3 алтернативи.

 

 Предложение: Записвайте си по два или три въпроса с няколко възможни отговора след всеки урок, базирани на предадения материал. Ако редовно отделяте по няколко минутки за съставяне на въпроси, когато Ви потрябват, ще имате широк набор от вече създадени такива, които може да използвате за тест или изпит.

Въпрос от типа „вярно/грешно”

Този тип въпроси се състоят само от едно твърдение. Студентите отговарят на въпросите като отбелязват дали твърдението е вярно или грешно, от където идва и името на въпроса.

Например:

Джордж Вашингтон е първият президент на САЩ.
Отговор: Вярно

Въпросите от типа вярно/грешно си приличат с въпросите с няколко отговора по това, че:

• Най-често се използват за оценка на познания, свързани с учебния материал или за проверка на популярни (погрешни) схващания.

• Позволяват на студентите да отговарят бързо и се използват за тестване на широк кръг от познания.

• Са лесни за оценяване, но трудни за съставяне.

Въпросите от типа „вярно/грешно” осигуряват на студентите 50% възможност за познаване на верния отговор, поради което въпросите с няколко отговора се използват повече.
Съвети за създаване на добри въпроси от вида „вярно-грешно”:

Избягвайте	Използвайте
Дълги/Сложни изречения.  Тривиални фрази.  Отрицания и двойни отрицания.  Генерализиране.  Двусмислени или неопределени термини.	Ваши собствени думи. Една основна идея във всяко твърдение. Еднакъв брой грешни и верни твърдения (50/50) или малко повече грешни твърдение (60/40)- студентите са склонни са отговарят повече с отговор „вярно”.

 

Предложение: Може да повишите полезността на този тип въпрос, като накарате студентите да поправят грешните твърдения.

Въпрос за свързване

Студентите отговарят на такъв тип въпроси като свързват двойки (думи, словосъчетания) от 2 различни групи, между които има смислова връзка. Като цяло, тези въпроси са лесни за съставяне и оценяване, но отнемат повече време за решаване, отколкото предишните два вида въпроси.

Например:

Свържете литературните заглавия с техните автори:

До Чикаго и назад – Алеко Константинов
Опълченците на Шипка – Иван Вазов
По Жътва – Елин Пелин

Съвети за създаване на добри въпроси за свързване:

Избягвайте	Използвайте
Дълги изрази.  Хетерогенно съдържание (например дати, свързани с хора).  Отговори, които звучат неприемливо.	Кратки отговори.  Ясни насоки.  Логически подредени алтернативи (в хронологичен или азбучен ред).

 

 

 

 

Предложение: Може да използвате някои алтернативи повече от веднъж, като така ще намалите вероятността за случайно познаване.

Въпрос за допълване

Този вид въпрос съдържа твърдение, което предполага като отговор кратка дума, която трябва да се попълни от студента. Обикновено се използват за тестване на базови знания, факти и термини.

Например:

Водата има ……… агрегатни състояния. Тя кипи при ……. градуса по Целзий.

Въпросите за допълване имат много предимства. Много създатели на въпроси твърдят, че те са по-лесни за съставяне от въпросите с няколко отговора. За разлика от другите видове въпроси, които Ви представихме до този момент, въпросите за допълване затрудняват студентите, които се опитват да познаят верния отговор. Това, от друга страна затруднява оценяването, тъй като в някои случаи го прави по-субективно.

Съвети за създаване на добри въпроси за допълване:

Избягвайте	Използвайте
Баналности.  Дълги/сложни изречения.  Да оставяте твърде много празни места, така че изречението да загуби смисъла си.	Ваши собствени думи  Специфични проблеми  Директни и ясни въпроси  Фрази или твърдения, в чиито край да пропуснете една или две думи

  

 

 

 

 

Въпрос есе

Есето е сложен въпрос, изискващ писмен отговор, чиято дължина варира от няколко изречения до няколко страници. Те позволяват на студентите да изразят своето мнение и разбиране по даден въпрос, както и да проявят креативност, като едновременно с това правят трудно стигането до приемлив отговор, без предварителна подготовка. Създаването на такива въпроси е относително бърз процес, но проверяването и оценяването отнемат доста повече време и включват голяма доза субективизъм.

Есе въпросите се различават от въпросите за допълване по това, че не са толкова структурирани. Те са по-отворен тип въпроси и позволяват на студентите да демонстрират умение да боравят с учебния материал и да го представят по креативен начин. В резултат, есе въпросите се използват за тестване на по-високи нива на познание, като анализ, синтез и оценка.

Интересен е фактът, че на студентите обикновено им е необходимо повече време да структурират 1 отговор от 5 параграфа, отколкото 5 отговора от по 1 параграф. Повечето студенти се нуждаят от повече време за отговор на въпросите. По време на изпит, за да избегнете елемента на паниката, може да предоставите на студентите си избор измежду 2 или повече есе въпроса.
Съвети за създаване на добри есе въпроси:

Избягвайте	Използвайте
Сложна, двусмислена формулировка на въпросите. Въпроси, които са твърде общ	Собствени думи.  Думи като „сравнете” или „съпоставете” в началото на въпроса.  Ясни и недвусмислени думи.  Разбивка на оценките, за да не останат студентите с погрешни очаквания.  Времеви лимит за мислене и писане.

 

 

 

 

 

Предложения: Разпространете възможните въпроси за есе преди изпита, както и критериите за оценяване. Така студентите ще имат равни шансове за подготовка и отговорите им ще бъдат по-добри.

Устен въпрос

Устните въпрос позволяват на студентите да отговарят директно на въпроси на изпитващия, или да защитят вече разработен писмен отговор. Този вид изпити са изключително популярни за езиковите курсове, които „изискват” говорене, но могат да се използват за проверка на разбирането в почти всеки курс.

Едно от предимствата на този вид въпроси е, че позволяват на студентите да узнаят резултатите си почти непосредствено след края на изпита и им помагат да научат нови неща, докато биват изпитвани.

Устните въпроси имат два недостатъка: изисква се повече време и преподавателите срещат затруднения при воденето на бележки. Устните изпити обикновено отнемат около 10-15 минути за студент. В резултат, те най-често се използват за малки класове. Освен това, за разлика от писмените изпити, при устните не остава писмено доказателство за знанията на студента. За това, изпитващите трябва да си водят бележки по време на изпита, и след това да предоставят на студентите си копите.

Изчислителен въпрос

Изчислителният въпрос изисква от студентите да извършат определени пресмятания, за да намерят правилния отговор. Този вид въпроси може да бъде използван, за да се тества паметта на студентите при решаването на задачи и способността им да прилагат изчислителни техники. Най-често от тях се изисква да комбинират вече познатите техники по нови начини.

Добрите изчислителни въпроси трябва да:

• Бъдат решени чрез използването на ключови концепции и техники. Преди самия изпит, изпитващите трябва да решат сами въпросите или да помолят за това асистентите си.
• Включват разбивка на системата за оценяване, за да бъдат студентите подготвени за резултатите.

За да подготвите студентите за такъв тип изпит, трябва да отделете достатъчно време за упражнения.

Предложения: Накарайте студентите да разделят листа на две колони. В едната да попълват изчисленията, а в другата - предположенията и защитата на отговора. Така професорът ще може лесно да различи математическата грешка от концептуалната и да даде съответната обратна връзка. 

 

    Търсим таланти, кандидатствайте за работа при нас!