Bulgarian
English
Приблизително време за четене: 2m 17s
И все още има какво да бъде открито и изследвано.
Така например, през 1950 година д-р Пол Маклийн от Лабораторията за Мозъчна еволюция и поведение към Националният институт за психично здраве в Съединените щати представя своята теория. Според констатациите на Маклийн човешкият мозък в действителност е съставен от други три мозъка, като всеки наслагва върху предния събраната информация и общо образуват сложна система от минали преживявания и нов опит.
Зоната за обучение се намира в долната част на мозъка, емоционалното учене в областта на средния мозък, а крайно интелигентното мислене в горната част на мозъка. Според изследванията, които е направил Маклийн става ясно, че човешкият мозък е еволюирал в продължение на милионите години.
В края на ХХ век вече учените научават много повече за човешкия мозък. Поради това много хора наричат това време "десетилетието на мозъка". Тогава е била разкрита тайната на функцията за ученето на мозъка. Най-голямата поука от изследването е, че ние наистина все още не знаем всички факти за човешкия мозък и как той обработва информация. Една от причините е, че човешкият мозък продължава да расте и да се развива в зряла възраст.
От 1970 година датират и изследванията, че мозъкът ни отляво функционира различно в сравнение с дясната си част. Но този факт ни насочва съвсем малко към цялостната картинка, която се крие зад обучителните способности на мозъка ни.
Хората реално си имат един цялостен мозък, в който двете полукълба си взаимодействат и обработват информация. Индивидуално всеки от нас стимулира в различна степен двете си полукълба. Но не си представяйте, че докато правим нещо определено – работи само едната половина на мозъка ни. Анимационните филмчета може и да си го позволят, но ще са далеч от реалността. И двете полукълба работят в тандем.
Например, музикантът използва дясната страна на мозъка си, за да произведе музика с инструмент, а с лявата страна следи последователността на нотите и какво движение да направи, за да възпроизведе необходимото. По този начин, целият ни мозък координира дейности необходими, за да си припомни и да изсвири музикално произведение.
Голяма част от това, което учените до момента са констатирали, се дължи на значителния напредък в технологиите. Методи като сканиране на мозъка като ядрено-магнитен резонанс и позитронно-емисионна томография буквално отвориха функциите на мозъка за визуално наблюдение. С такива инструменти, електрически и радиовълни могат да бъдат използвани за проследяване и запис на дейности на мозъка като припомняне или съхраняване на информация; реагиране на миризми, звуци и визуални дразнители; емоции. Може да бъде заснето как човешкия мозък реагира на различни стимули. На изображението се показват горещи точки, наречени „пожари“, които показват къде има дейност.
Такива наблюдения помагат по-добре да определи вида функция, която се случват в различни части на мозъка. Това предлага една широка база данни и прозрения при съставянето на обучителни стратегии за по-лесна асимилация на подадената външна информация.
Ляво и дясно полукълбо – коя дейност къде се случва?
| ЛЯВО | ДЯСНО |
| Логика | Възприемане на образи |
| Език (синтаксис, граматика) | Обхващане на целостта |
| Четене | Чувство за пространство |
| Писане | Архаични езикови форми |
| Смятане | Музика |
| Броене | Обоняние |
| Дигитално мислене | Цялостна представа за света |
| Линейно мислене | Аналогично мислене |
| Зависимост от времето | Символика |
| Анализ | Безвремие |
| Интелигентност | Интуиция |
| Съзнателност | Несъзнателност |
| Мъжко | Женско |
Много е изписано за това как можем да подобрим собствените си постижения за запомняне и асимилиране на материал, използвайки знанието кое полукълбо на мозъка ни е нашата силна страна. Но знаем ли наистина дали лявото или дясното работи повече в наша полза? Ето един бърз тест, с който веднъж завинаги да определите коя част от мозъка превъзхожда в ежедневните ви занимания.
Източник: The Creative Training Idea Book, Inspired Tips and Techniques for Engaging and Effective Learning, ROBERT W. LUCAS
