Настоящето и бъдещето на дистанционното обучение

Приблизително време за четене: 3m 59s

За поколение и половина, образованието премина от етапа да бъде разход, с който повечето семейства могат да се справят или това да им коства малки затруднения, до етапа, в който за него се плаща извънредно голяма сума, която може лесно да вкара учениците и техните родители в големи и дългогодишни заеми. Вместо да бъде двигател на възходяща мобилност, каквото е било в продължение на поколения, образованието се превърна в основната бариера между богатите и нас, останалите. Цените на образованието се покачват много по-бързо от инфлацията и могат да бъдат посрещнати основно от тези родители, които са започнали да спестяват средства още от деня, в който детето им се е появило на бял свят. Този модел не може да продължи да се движи по настоящата си траектория. Назря моментът, в който той трябва да бъде прекъснат. Това до голяма степен се отнася за ИТ сферата, чийто представители – програмистите са винаги отчасти самоуки и по време на интервю за работа трябва да покажат практическите си умения, а не сертификати за завършени курсове. 

Кои университети вече прегърнаха идеята за дистанционно обучение?

Няколко гледащи в бъдещето университета прегърнаха тази предстояща промяна към по-добро самообучение и започнаха да правят възможно получаването на кредити и дипломи, посредством дистанционно обучение. Други университети, като МТИ и Станфорд, приеха идеята за провеждане на отворени онлайн курсове, в които студентите могат да „посещават“ часовете, гледайки записи от сесиите, а понякога дори и да „присъстват“ на живо. За някои курсове, това дистанционно участие може дори да доведе до спечелване на кредити. Смятам, че този модел на дистанционно обучение и неговата по-ниска цена, в следващото десетилетие ще се превърне в основния метод за получаване на висше образование. На традиционното 4-годишно присъствено обучение ще се гледа като на лукс. Компютърните науки, най-вероятно, ще дадат началото на тази промяна, защото повечето от тези дисциплини не изискват директна комуникация (за разлика от получаването на музикално образование, например).

Уеб разработчиците и днес се радват на богат асортимент от онлайн обучителни ресурси, които ще разгледам накратко. Няма съмнение, че към настоящия момент, всеки един мотивиран студент може да получи учебния еквивалент на едно 4-годишно образование по компютърни науки. По същия начин, вече работещите в тази сфера могат да допълнят уменията си. Проблемът, обаче, се крие в това, че онлайн курсовете все още се намират в своя ранен стадий на развитие: материалите и познавателният опит са далеч от представата за идеално изпълнение. Натрупаният опитът е често недостатъчен, тъй като курсовете не предоставят достатъчно неща на обучаващите се, като в допълнение с това предлагат ограничени възможности за компенсиране на липсващите елементи от присъственото обучение. Тази ситуация постепенно се променя, благодарение на т.нар. Massive online open courses (MOOCs).

Категории дистанционно обучение

Наличните към момента опции за дистанционно обучение се разделят на 3 основни категории: пасивно обучение, активно обучение и смесено, което обикновено включва повече елементи от пасивното обучение, отколкото от активното. Всяка отделна категория носи различни видове познавателен опит.
При пасивното дистанционно обучение, най-често използваният инструмент е видео заснемането: преподавателят бива записван, а курсистът – гледа материала в удобно за него време и място.

Пасивната категория може да бъде разделена на 3 под категории:

• Лекции в университети (отворени курсове).
• Еднократни лекции върху конкретна тема.
• Конферентни връзки. Повечето са безплатни, но участието в други изисква заплащането на изключително високи цени.

Ранните дни на образователната революция създадоха основно пасивни форми на дистанционно обучение, но постепенно този модел стана все по-малко предпочитан. Курсистите, които си закупуват курсовете, предпочитат да имат някаква форма на взаимодействие с техните преподаватели.

"Отворени" онлайн курсове

Сред най-активните опции по отношение на взаимодействието са MOOCs. Лидери в тази област са Coursera, Udacity и Lynda. В Coursera основно участват университетски преподаватели, като курсовете включват разработване и оценяване на домашни задания, които след завършване, водят до получаването на сертификат за участие в съответния курс. За да се включите в уроците е нужно предварително записване, което означава, че по някакъв начин трябва да вместите курса в графика си.

Курсовете на Udacity, от своя страна, са с по-малка продължителност и в тях може да се участва по всяко време. Присъединяването към тази платформа изисква заплащане на определена сума, но за сметка на това, курсистите разполагат с опции за взаимодействие с преподавателите и получаването на сертификат за завършен курс. Таксите за курсовете обикновено не са високи.

За финал, ще разгледам категорията от смесен тип, която съдържа основно пасивни елементи, но насърчава взаимните действия. Добър пример са LiveLessons, дело на компанията Pearson. За да работите с тези онлайн курсове, Ви е необходим определен набор от инструменти, които често са от типа open-source. При LiveLessons, курсовете представляват видео файл с налична опция за сваляне на личния компютър. По време на материала, преподавателят говори по темата на курса, като същевременно показва какво се случва на екрана му. Така курсистът получава възможност да повтори неговите действия бързо и лесно. За тези онлайн курсове, е препоръчителна употребата на два монитора. При тази форма на обучение не са налични опции за взаимодействие с преподавателя или другите курсисти, поради което възникналите проблеми трябва да се решават по класическия начин: търсене в Google, в StackОverflow и др.

Всички тези решения, до голяма степен, зависят от уменията на преподавателя; и тук, може би, е слабото място на системата. В повече случаи, няма как предварително да се разбере дали преподавателят е достатъчно добър, до колко полезни са материалите и какъв точно опит трябва да притежава курсистът. Кандидат-студентите все още трябва да разчитат на метода „проба-грешка“, за да намерят правилния ресурс. Но след като дистанционното обучение се превърне в основен образователен метод, този проблем ще бъде адресиран и ние всички ще се възползваме от благата, които дава едно качествено и достъпно образование.

Още повече, че дистанционното обучение разполага с достатъчно средства и подходи, с които да замести традиционното, като напр. виртуалната класна стая. Нейната употреба може напълно да елиминира нуждата от директна комуникация между курсист и преподавател. В дистанционното обучение са залегнали и някои от основните педагогически модели: познавателно-поведенчески, социално- конструктивистки и конективистки. Правилното съчетаване на всички налични елементи и възможности, със сигурност, ще доведе до сформирането на нов, успешен образователен модел. 

Освен споменатите в източника MOOCs, можем да отбележим още Lynda.com. Това е частна компания, развиваща дейност в сферата на онлайн обучението. Създадена през 1995г. като личен проект, през 2002г. тя започва да предлага онлайн курсове. Към януари 2014г. в сайта на Lynda са налични 2400 курса от различни образователни сфери: бизнес, програмиране, дизайн, фотография и т.н. Курсовете се провеждат под формата на видео материали, като в края на обучението си курсистите получават сертификат за успешно завършено дистанционно обучение.

Източник: http://www.drdobbs.com/tools/remote-learning-the-lay-of-the-land/240168860.